Пеп не предаде принципите си и ги оправда с титлата на Сити

Английският футбол винаги е бил антиинтелектуален като всеки друг аспект от живота на нацията. Прагматизмът и рационалният подход винаги са били водещите ценности, както и единствената цел винаги е била печеленето на мачове, без значение от средствата. Пристигналите чуждестранни мениджъри, говорещи за предстоящо налагане на футболна „философия”, неизменно биват посрещани с насмешка. Андре Вилаш-Боаш и Луис ван Хаал си имаха своите недостатъци, ала и двамата от самото начало водеха невъзможна за спечелване битка; невъзможна заради небивалата дързост да имат своя собствена идея.

Това не е нещо ново, нито пък е ограничено само до областта на футбола: то е част от същността на англичанина. „Англичаните не са интелектуалци – написа Джордж Оруел в „Лъвът и Еднорогът” през 1941 година. – Те изпитват ужас от абстрактното мислене, не изпитват никаква нужда от която и да било философия или систематичен поглед към света”. Идеите, особено чуждестранни, никога не са се вкоренявали дълбоко в английската култура. Дори и историята на Лейбъристката партия, каза навремето Харълд Уилсън, дължи повече на методистката деноминация на християнството отколкото на Карл Маркс.

Всичко това обяснява защо при пристигането си в Англия през 2016 г. със собствени идеи и философия Джосеп Гуардиола бе посрещнат от толкова много хора със съвета да направи компромис с вярванията си. Позиционният футбол с владение на топката може и да работи другаде, казваха му, ала Англия е различна. Както каза пословично Гари Невил, всеки шампион на Премиър Лийг е имал физическа мощ в своето ядро. Разкритието на Гуардиола след поражението с 4:2 от Лестър след 78% притежание на топката, че не тренира шпагати, бе посрещнато с всеобщо изумление. Джейми Реднап го описа като „едно от най-странните изявления”, които бил чувал във футбола, и продължи, че няма начин Сити да печели по този начин.

Много английско е становището, че за да сработи дадена идея, трябва да бъде разводнена. Това обаче винаги е било в същността на критиките към Гуардиола. Ако наистина сериозно искал да спечели титлата в ПЛ, трябвало да купи истински опорен халф, да залага на по-ниска линия на защитата, да изнася топката по-бързо и, определено, да започне да тренира шпагати.

В действителност обаче същността на титлата на Сити този сезон е съвсем противоположната: тя е не в разгромяването на идеите на Гуардиола, а в прилагането им от-до. Нараснаха както процентите на владеене на топката (61% миналия сезон срещу 71% през този според „Опта”), така и броят вкарани голове, победи и спечелени точки, като сме се запътили към невиждани преди в ПЛ цифри.

Разбира се, „гражданите” не играят като онази Барселона, спечелила Шампионската лига през 2009 и 2011 година, а и как биха могли без Лионел Меси, Чави и Андрес Иниеста?! Този тим играе с типични крила и откри път към вратата на съперника, който е почти невъзможно да бъде спрян: Давид Силва или Кевин Де Брайне подава към крилото, което връща топката по земя назад за лесен завършващ удар. При все че детайлите в играта са нагодени към наличните футболисти, генералната концепция си е все същата за Гуардиола: позиционна игра, владение на топката, защитаване високо по терена, изнасяне на топката от първата защитна линия. Ако има промяна, тя е в това, че тези компоненти са дори по-ярко изразени отпреди.

Събитията от последните десетина дни показват, че този отбор не е идеален и непобедим. Двата блицкрига с по три гола от Ливърпул и Манчестър Юнайтед демонстрираха, че Сити може набързо да свали гарда, когато нещата се обърнат срещу него. Дори това обаче е функция на преследването на идеала – неумението да възприемеш всичко друго, освен доминацията и надмощието. Същото важеше и за Байерн (Мюнхен) и Барса при този треньор. И макар това да си корав да е възхитително, да си блестящ е по-добре.

Като се върнем назад, нямаше как да повярваме, че специалистът от Сантпедор ще се огъне пред критиците си. „Успехът, постигнат без харесвания от теб начин на игра, не значи нищо”, каза той в началото на миналия сезон. Представете си обаче за миг, че бе направил от Сити отбор, който се защитава по-дълбоко, подава по-малко и залага на повече дълги топки. Да, вероятно тимът щеше да е по-добър в забавянето на темпото, в убиването на съперниковата инициатива и в съвземането след получените голове на „Анфийлд”. Вярвате ли наистина обаче, че един такъв изтъкан от компромиси и объркан отбор щеше да е на път към 100 точки и 100 вкарани гола в лигата?

Невъзможно е да се говори за този успех на „гражданите”, без да се споменат и парите. Гуардиола наскоро бе запитан по този въпрос и призна, че е „късметлия” да може да купи играчи като настоящите си. Тези пари обаче не бяха просто ей така хвърлени към най-популярните имена на трансферния пазар, както действаха други клубове, а отидоха само за футболисти, които пасват напълно към системата: най-вече бърз десен бек в лицето на Кайл Уокър, бърз ляв бек в лицето на Бенжамен Менди (контузен от половин година) и способен и да спасява удари, и да подава топката вратар в лицето на Едерсон.

Макар че похарчените от Сити пари са безпрецедентни, показаният безпрецедентен футбол на практика оправдава всичко. Тимът не просто трупа разгромни победи над по-слабите противници (по 5 гола срещу Кристъл Палас и Лестър, 6 срещу Уотфорд, 7 срещу Стоук Сити), а доминира и конкурентите си за върха, като изключим сривовете срещу Ливърпул в ШЛ и Юнайтед в ПЛ: записа победи и в двата сблъсъка с предишния шампион Челси, Арсенал и Тотнъм, а надделя също и в домакинството срещу Ливърпул и гостуването срещу Юнайтед.

След като „гражданите” доминираха градския си съперник и се наложиха с 1:2 на „Олд Трафърд” на 10 декември, като така на практика взеха титлата още в 16-ия кръг, Гуардиола се окъпа в собствената си правота. „Хората казваха, че не можем да играем в Англия както в Барселона, ала е възможно и го сторихме – усмихна се той. – Всеки може да играе както иска. Затова и футболът е толкова красив.”

Четири месеца по-късно титлата, която мнозина смятаха за невъзможна за спечелване с такава игра, най-накрая бе официално потвърдена. Това е триумф за Гуардиола и неговите играчи, но също така и за неговите принципи и неговата неотклонност, за идеята да имаш идея.

Джак Пит-Бруук, „Индипендънт”

Вашият коментар

Top